История и любопитни факти

За създател на електронната книга се приема Майкъл Харт, който е и създател на първата електронна библиотека - проектът Гутенберг. Развитието на технологиите и интернет помага за популяризирането, а и комерсиализирането на електронните книги. Освен електронни библиотеки, поддържани доброволно от ентусиасти, в които съдържанието е общодостъпно, се появяват и електронни книжарници като тази на Amazon. За разлика от екзотичността си в началото, в наши дни електронната книга вече е обикновена стока.

Електронната хартия е изобретена през 1970 г. от Ник Шеридън за Xerox. Първата електронна хартия, наречена Gyricon представлява прозрачен слой, запълнен с полиетиленови микросферички с диаметър от 20 до 100 микрона всяка, така че на лист "хартия" с размери 27х28 мм има около 30 милиона сферички. Единичните сфери се намират в маслени мехурчета и са двуцветни – едната половина е черна и носи много малък електростатичен заряд, а другата е бяла и е електронеутрална.

Целта е новият продукт да има същите свойства, каквито и добре познатата ни хартия: гъвкавост, да може да визуализира и илюстрации, да се чете добре от всякакъв ъгъл, но информацията да може да се изтрива и записва многократно. Дисплеите Gyricon нямат нужда от подсветка (backlighting) или константна честота на опресняване (constant refreshing), те са по-ярки и контрастни от тогавашните рефлективни дисплеи.

Недостатък при тази технология е дългото време за реакция, както и това, че прототипа Gyricon представлява по-скоро твърд и скъп електронен клипборд, отколкото да наподобява обикновен лист хартия. След като не намира смисъл в развитието на технология, която произвежда скъп черно-бял заместител на екран за лаптоп, Xerox отстранява Шеридън от проекта за електронната хартия през 1977 година.

Една от ранните версии на електронната хартия представлява лист от много малки прозрачни капсулки, всяка от които е с диаметър по-малък от 40 микрона. Всяка капсула съдържа маслен разтвор от черно багрилно вещество (електронно мастило), смесено с частички бял титаниев диоксид. Микрокапсулите са разположени в слой от течен полимер, притиснат между две електродни матрици, горната от които е от прозрачен материал (indium tin oxide – смес от 90% In₂O₃ и 10% SnO₂ – безцветен и прозрачен в тънък слой и леко жълтеникав до сив в по-дебел слой). Двете матрици са ориентирани така, че листът да е разделен на пиксели, като всеки от тях се управлява от двойката електроди. Листът електронна хартия е покрит с прозрачен защитен слой, като общата му дебелина е 80 микрона или той е двойно по-дебел от стандартната хартия.
 
Доста по-късно, през 1990г, млад физик на име Джоузеф Джейкъбсън от Media Lab на M.I.T. изобретява по-съвършена технология - т.нар. e-ink (електронно мастило) и не след дълго – през 1997 г., заедно с двама свои състуденти създава компания за разработката й, наречена E-Ink, която привлича повече от 50 милиона долара смесен капитал. Новата технология може да се смята за основоположник на съвременните устройства за четене на електронни книги.

В края на 1998 г. фирмите "Nuvomedia" и "Softbook Press" пускат на пазара устройствата "Rocket Ebook" и "Softbook". За времето си това е била доста удачна разработка – с течнокристален дисплей, добра ергономичност, като последните модели са дори с цветен дисплей. След известно време двете фирми се обединяват под марката “Gemstar“, но поради неудачния си маркетинг бързо фалират.

През 2004-2005 г. се образува вакуум в разработката и производството на устройства за четене. Големите производители насочват усилията си в минимизиране размерите и намаляване на цената на преносимите компютри (лаптопи и нетбуци), както и към разширяване възможностите на мобилните телефони, превръщайки ги в мобилни компютри – смартфони. Недостатъците за четене на електронни книги върху тези устройства са повече от очевидни:

• невъзможност за четене при силна външна светлина - всеки компютър, мобилен телефон или смартфон има излъчващ дисплей. При силна слънчева светлина в повечето случаи е невъзможно да се прочете показания на екрана текст, а при слаба околна светлина (или пълна липса на такава) светещия дисплей бързо уморява очите;
• малък размер на дисплея (диагонал на екрана между 2 и 4 инча) - смартфоните имат диагонал на екрана средно около 2 инча, а джобните компютри – между 3 и 4 инча. При тези ограничения или трябва да се използва много малък шрифт, или (при по-голям шрифт) често да се сменя страницата, което при устройства без сензорен екран води до бърза амортизация на бутоните;
• малко време за автономна работа – от 2 до 5 часа.

Всички тези недостатъци са избегнати в новия модел екран, разработен през 2004 г. от фирмата eInk. Той представлява слой от микроскопични прозрачни капсули, в които има течност и електрически заредени бели и черни пигментни частици. Ако под капсулата се подаде положителен заряд, черните частици се привличат от него и се спускат на дъното, а белите се отблъскват и изплуват на повърхността. В резултат виждаме на екрана бяла точка. Ако под капсулата се подаде отрицателен заряд, белите частици потъват, а черните изплуват – на екрана виждаме черна точка. Чрез управление на заряда могат да се постигнат и полутонови стойности.

Чрез новата e-ink технология се преодоляват горните недостатъци:

• Излъчване: екранът не излъчва нищо, а работи само с отразена светлина. Колкото по-силна е фоновата светлина, толкова по-контрастно и отчетливо е изображението – точно както при хартиените книги.  
• Размер: минималният размер екран, използван за устройства за четене е 6 инча. В момента на пазара има устройства и с 10-инчови екрани.  
• Автономна работа: този тип екран консумира енергия само докато се променя страницата. След това изображението остава статично и се запазва дори и при физическото премахване на захранващия блок. Сегашните устройства за четене позволяват средно около 7 000 "прелиствания" с едно зареждане на батериите .